img

Какво е да работиш за мексикански наркокартел

/
/
/
3162 Views

Ако трябва да съм честен, знаех за кого наистина работя още от първия път, в който видях шефовете ми да влизат в офиса и да носят огромни количества пари.

Беше като по часовник, всеки ден, в 3 часа следобед, 10 човека се появяваха с милиони долари, а след това жена ги отнасяше до банката.

Никой не задаваше въпроси. В онзи момент вече бях убеден, че опасенията ми се потвърждават – работех за наркокартел, разказва 28-годишният Едуардо пред BBC.

Винаги съм знаел за съществуването на наркокартелите – организирани престъпни групировки, които се занимават с трафик на наркотици, още от дете. За подрастващите в Мексико заплахата, които тези престъпни организации представляват, винаги е налице.

През повечето време беше възможно да блокирам безкрайните новинарски емисии или слуховете за кървави убийства, но когато най-накрая това се промъкна в моя живот, се притеснявах, че няма да мога да избягам.

Израснах на място, където всички се познават и новините се разпространяват бързо.

Разбрах колко опасни наистина са картелите, когато бях на около 15 г. Това беше през 2006 г., а новият президент на страната Фелипе Калдерон точно беше встъпил в дъжност. Той дойде на власт с обещанието да възстанови “върховенството на закона” в Мексико, обявявайки кървава война на наркотрафика в страната.

Спомням си, че беше решен да се бори с наркокартелите и изпращаше армията срещу тях. Той беше президент до 2012 г., но битката продължи и след това. От 2006 г. насам над 200 000 души са загинали или се водят изчезнали в Мексико в резултат на войната срещу наркотиците.

Картелите започнаха да се разделят на по-малки групировки, разширявайки първоначалните си райони на контрол. В исторически план, повечето от северната част на Мексико беше под контрола на картела Синалоа, оглавяван от Ел Чапо, докато Лос Сетас – картел, основан от дезертьори от армията, контролираше по-голяма част от източните райони. Контролираните райни се променяха и фрагментираха с появяването на нови групировки.

Те се стреляха с автомати Калашников в центровете на градовете, никога не бях виждал нещо такова. Хората бяха убивани, а телата им оставяни на улицата. Като тийнейджър си спомням как се разхождах по улицата, а на известно разстояние се чуваха изстрели.

Прочети ЦЕЛИЯ РАЗКАЗ ТУК

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *